Неочаквана среща
Не те поканих аз на среща.
Тъй неочаквано пред мен се появи.
Очите сведох и с въздишка,
едва прошепнах: "Здравей и как си... и..."
От устните ти нежност се отрони.
Забравил в миг, че сам не си.
"Здравей" ми каза и ми кимна
с глас обичан отпреди.
Във новата си обич
скри ти своята усмивка.
Сърцето, знам, на нея днес принадлежи.
Но кажи, защо потръпна?
Нима искрата пак се появи?
Мъжът до мен ли тъй те слиса?
Защо се изненадваш, че не съм сама?
Нали това си пожелахме на раздяла -
да сме щастливи, без чувство на вина.
Голяма обич никога не се забравя.
Невидим спътник в радост и тъга.
Но даже само в спомен, когато те прегръща,
разбираш, че си жив и е красив света.
© Таня Кирилова All rights reserved.
