Неочаквано мило видение

25 abr 2014, 20:33

Poesía

500 0 3

Срещнах непознато родопско момиче,

тъй ненадейно се случи това.

Прелестно, бяло кокиче,

къде си било до сега?

И защо са твоите очи натъжени?

Какво те измъчва, кажи!

Ах, тези очи насълзени,

тъжни момински очи!

Чуй ме какво ще ти кажа, момиче!

Послушай, добре запомни!

Много нещастия има по тази земя.

Много проляти сълзи.

Зная, че искаш да бъдеш щастлива,

навярно заслужаваш това.

Но защо си все тъй мълчалива

с ниско приведена, русокоса глава.

Не тъжи, а повярвай, мило момиче,

в краткия земен път

небето и съдбата ни даряват,

поне веднъж, късмет.

Блаженство и любов.

Случайна среща. Миг върховен.

Едно докосване с човек,

когото истински харесваме

и го приемаме в душата си. Завинаги.

Ще дойдат светли дни за теб, момиче!

Дори в косите вече сняг да има,

една изплакана сълза.

Тази сълза ще капне там, в сърцето,

и в бисер ще се прероди.

Искрящо бисерче, като светулка

във тъмното ще заблести.

То пътя ще ти осветява

щасливия твой път, напред.

Съдбата - любов ни дарява.

Дочакай своя дар и ти!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.