23 ene 2015, 8:09

Неописуемо

  Poesía » Otra
883 0 0

Нека ти опиша, приятелю,

с думи, макар да не стигат за това,

което случва се в мен:

Тялото ми, леко е като перце.

Издига се и в същото време ми е ясно,

че от земята не се отделям.

Оставих вълни на наслада да бушуват,

да вилнеят и рушат с мекота

убежденията на този свят.

Ограниченията му безполезни,

спиращи свободния поток

на чувствата човешки мощни.

Енергията, която ме изпълва,

прелива вън от мен и завладява всичко наоколо,

грабва го и го въвлича в моя вълшебен танц.

Танц на безкрайността в любовта.

Усмивка грее на лицето ми,

вълнение тръпне във всяка клетка.

Ни болка, ни тревога има място в този Рай,

слязъл за мен на Земята.

Летя, здраво стъпила на пода,

наслаждавайки се на бурята прекрасна.

Блаженството разлива се във мен,

студът доскорошен е само спомен.

Ах, как тръпна в любов безумна.

Тя изгаря всеки страх и прави го на прах.

Любов, но не само към любимия до мен,

любов към себе си аз чувствам,

обич най-безкрайна към всяка душа човешка.

Всяко цвете, насекомо или животинка,

усещам в цялата си мощ.

Аз, сияйна, страстна,

зареждам тях с живот.

И цялата Вселена сякаш сега

пее ми, за да танцувам аз в нощта.

Пее, така нежно, докосва моята душа,

като любовник топъл грее с песента.

Опиянена, не искам с това

чувство най-прекрасно да се разделя.

Вярвам, вярвам в любовта.

И в себе си вярвам както никога досега.

Зная, приятелю, каква е моята мечта.

Тя е да променя света.

Обединявайки всички същества,

заедно, постигайки мир и красота

в душите, умовете и  телата.

Нека любов царува по света

и това да е подарък от човека

към неговата майка Земя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...