23 ene 2015, 8:09

Неописуемо

  Poesía » Otra
884 0 0

Нека ти опиша, приятелю,

с думи, макар да не стигат за това,

което случва се в мен:

Тялото ми, леко е като перце.

Издига се и в същото време ми е ясно,

че от земята не се отделям.

Оставих вълни на наслада да бушуват,

да вилнеят и рушат с мекота

убежденията на този свят.

Ограниченията му безполезни,

спиращи свободния поток

на чувствата човешки мощни.

Енергията, която ме изпълва,

прелива вън от мен и завладява всичко наоколо,

грабва го и го въвлича в моя вълшебен танц.

Танц на безкрайността в любовта.

Усмивка грее на лицето ми,

вълнение тръпне във всяка клетка.

Ни болка, ни тревога има място в този Рай,

слязъл за мен на Земята.

Летя, здраво стъпила на пода,

наслаждавайки се на бурята прекрасна.

Блаженството разлива се във мен,

студът доскорошен е само спомен.

Ах, как тръпна в любов безумна.

Тя изгаря всеки страх и прави го на прах.

Любов, но не само към любимия до мен,

любов към себе си аз чувствам,

обич най-безкрайна към всяка душа човешка.

Всяко цвете, насекомо или животинка,

усещам в цялата си мощ.

Аз, сияйна, страстна,

зареждам тях с живот.

И цялата Вселена сякаш сега

пее ми, за да танцувам аз в нощта.

Пее, така нежно, докосва моята душа,

като любовник топъл грее с песента.

Опиянена, не искам с това

чувство най-прекрасно да се разделя.

Вярвам, вярвам в любовта.

И в себе си вярвам както никога досега.

Зная, приятелю, каква е моята мечта.

Тя е да променя света.

Обединявайки всички същества,

заедно, постигайки мир и красота

в душите, умовете и  телата.

Нека любов царува по света

и това да е подарък от човека

към неговата майка Земя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...