23.01.2015 г., 8:09

Неописуемо

880 0 0

Нека ти опиша, приятелю,

с думи, макар да не стигат за това,

което случва се в мен:

Тялото ми, леко е като перце.

Издига се и в същото време ми е ясно,

че от земята не се отделям.

Оставих вълни на наслада да бушуват,

да вилнеят и рушат с мекота

убежденията на този свят.

Ограниченията му безполезни,

спиращи свободния поток

на чувствата човешки мощни.

Енергията, която ме изпълва,

прелива вън от мен и завладява всичко наоколо,

грабва го и го въвлича в моя вълшебен танц.

Танц на безкрайността в любовта.

Усмивка грее на лицето ми,

вълнение тръпне във всяка клетка.

Ни болка, ни тревога има място в този Рай,

слязъл за мен на Земята.

Летя, здраво стъпила на пода,

наслаждавайки се на бурята прекрасна.

Блаженството разлива се във мен,

студът доскорошен е само спомен.

Ах, как тръпна в любов безумна.

Тя изгаря всеки страх и прави го на прах.

Любов, но не само към любимия до мен,

любов към себе си аз чувствам,

обич най-безкрайна към всяка душа човешка.

Всяко цвете, насекомо или животинка,

усещам в цялата си мощ.

Аз, сияйна, страстна,

зареждам тях с живот.

И цялата Вселена сякаш сега

пее ми, за да танцувам аз в нощта.

Пее, така нежно, докосва моята душа,

като любовник топъл грее с песента.

Опиянена, не искам с това

чувство най-прекрасно да се разделя.

Вярвам, вярвам в любовта.

И в себе си вярвам както никога досега.

Зная, приятелю, каква е моята мечта.

Тя е да променя света.

Обединявайки всички същества,

заедно, постигайки мир и красота

в душите, умовете и  телата.

Нека любов царува по света

и това да е подарък от човека

към неговата майка Земя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...