Jan 23, 2015, 8:09 AM

Неописуемо

  Poetry » Other
879 0 0

Нека ти опиша, приятелю,

с думи, макар да не стигат за това,

което случва се в мен:

Тялото ми, леко е като перце.

Издига се и в същото време ми е ясно,

че от земята не се отделям.

Оставих вълни на наслада да бушуват,

да вилнеят и рушат с мекота

убежденията на този свят.

Ограниченията му безполезни,

спиращи свободния поток

на чувствата човешки мощни.

Енергията, която ме изпълва,

прелива вън от мен и завладява всичко наоколо,

грабва го и го въвлича в моя вълшебен танц.

Танц на безкрайността в любовта.

Усмивка грее на лицето ми,

вълнение тръпне във всяка клетка.

Ни болка, ни тревога има място в този Рай,

слязъл за мен на Земята.

Летя, здраво стъпила на пода,

наслаждавайки се на бурята прекрасна.

Блаженството разлива се във мен,

студът доскорошен е само спомен.

Ах, как тръпна в любов безумна.

Тя изгаря всеки страх и прави го на прах.

Любов, но не само към любимия до мен,

любов към себе си аз чувствам,

обич най-безкрайна към всяка душа човешка.

Всяко цвете, насекомо или животинка,

усещам в цялата си мощ.

Аз, сияйна, страстна,

зареждам тях с живот.

И цялата Вселена сякаш сега

пее ми, за да танцувам аз в нощта.

Пее, така нежно, докосва моята душа,

като любовник топъл грее с песента.

Опиянена, не искам с това

чувство най-прекрасно да се разделя.

Вярвам, вярвам в любовта.

И в себе си вярвам както никога досега.

Зная, приятелю, каква е моята мечта.

Тя е да променя света.

Обединявайки всички същества,

заедно, постигайки мир и красота

в душите, умовете и  телата.

Нека любов царува по света

и това да е подарък от човека

към неговата майка Земя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...