10 feb 2018, 0:02

Неопределената самотница

624 3 2

Всеки търси обич и от нея дава, а защо я няма?

Всеки сам за себе си решава какво за него е любовта.

Накрая,  тя сама остава, неопределена в самота.

Безброй мъдри слова в името на обичта, а

до днес не знаем каква е тя. Човек я създава, после я разваля.

С лекота дошла, така си и отишла. На болка не търпи,

види ли бодли, бърза да си върви!

В разочарование и тъга, човек се разделя с любовта,

нищо че тогава му е най-нужна тя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яни Todos los derechos reservados

Надявам се да се хареса от аудиторията.

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за коментара, определено ми хареса. Обаче да се съглася не мога. Човек я разпознава от далеч, тя винаги е била в него и остава дълго след това. Тънкостта е, че за нея трябват двама.
  • Напротив!Всеки има представа за нея и си я търси! За всеки търсещ има любов! Друг е въпросът, дали я разпознава навреме и дали умее да я запази.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...