Неопределената самотница

Poetry » Love

622 3 2

Всеки търси обич и от нея дава, а защо я няма?

Всеки сам за себе си решава какво за него е любовта.

Накрая, тя сама остава, неопределена в самота.

Безброй мъдри слова в името на обичта, а

до днес не знаем каква е тя. Човек я създава, после я разваля.

С лекота дошла, така си и отишла. На болка не търпи,

види ли бодли, бърза да си върви!

В разочарование и тъга, човек се разделя с любовта,

нищо че тогава му е най-нужна тя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Надявам се да се хареса от аудиторията.

Comments

YankoPuhalev (Яни)

Благодаря за коментара, определено ми хареса. Обаче да се съглася не мога. Човек я разпознава от далеч, тя винаги е била в него и остава дълго след това. Тънкостта е, че за нея трябват двама.

2018-02-10T17:20:59+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Напротив!Всеки има представа за нея и си я търси! За всеки търсещ има любов! Друг е въпросът, дали я разпознава навреме и дали умее да я запази.

2018-02-10T08:16:24+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0