Вися във въздуха и се поклащам
и харча време да размислям - 
Дали да литна или падна -
какво да взема да поискам?

Но трудно ми е да решавам
такива простички задачи.
Да литна аз се изкушавам,
но имам ли криле обаче?

В небето няма път, пътечка
и няма на какво да стъпиш.
А срещнеш ли пред тебе пречка - 
къде планираш да отстъпиш?

А на земята по корем се влача,
по необятния простор все страдам.
Да взема да направя първа крачка -
о, боже, май че вече падам!