31.01.2013 г., 9:12

Неопределено

990 0 0

Вися във въздуха и се поклащам
и харча време да размислям - 
Дали да литна или падна -
какво да взема да поискам?

 

Но трудно ми е да решавам
такива простички задачи.
Да литна аз се изкушавам,
но имам ли криле обаче?

 

В небето няма път, пътечка
и няма на какво да стъпиш.
А срещнеш ли пред тебе пречка - 
къде планираш да отстъпиш?

 

А на земята по корем се влача,
по необятния простор все страдам.
Да взема да направя първа крачка -
о, боже, май че вече падам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доля Алексиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...