4 dic 2025, 7:42

Неосъзната слепота

  Poesía
42 0 0

Н Е О С Ъ З Н А Т А С Л Е П О Т А

 

Всичко що ни се случва

в този живот толкоз прекрасен,

не е плод на просто налучкване

в рамките на нашите житейски романи,

а резултат на най-тънки Висши вибрации,

на които не обръщаме необходимото внимание

в най-важните мигове на живота си.

Всеки индивид е диамант,уникум,

а това,че на Смъртта застига ни ступура,

е "подарък" за нашето вечно нехаене.

Както молекулата дели се на атоми,

а атома на елементарни частици,

така и човешката сложна същност

е изпълнена със супер мини сценарии

върху грубото меню на хард диска.

Ежедневното недовглеждане

в очите на двойника ни от огледалото,

се наказва със съдбовно преследване

на всичко,което не както трябва правим.

 

04.12.2025г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...