Неозаглавено
Нищо друго не може да се сравни
с липсата от твоето присъствие
и едва ли някой ще ме убеди,
че не ме убива твоето отсъствие.
Когато те няма, сърцето ми кърви,
с невидима кръв ме обгръща
и остава от болка следи,
с която не спира да ме прегръща.
Мислих, че съм по-силен
и че мога да остана сам,
но вече съм безсилен
и не е нужно сърцето си да дам.
То вече не бие в мойте гърди,
липсва ми това туптене,
но то на теб само се подари,
поне да беше почакало малко време...
Време, за да разбере,
че и аз имам нужда да живея,
а не така да ме предаде,
без дори да проумея,
кога и как загубих
човека, в който се влюбих...
с липсата от твоето присъствие
и едва ли някой ще ме убеди,
че не ме убива твоето отсъствие.
Когато те няма, сърцето ми кърви,
с невидима кръв ме обгръща
и остава от болка следи,
с която не спира да ме прегръща.
Мислих, че съм по-силен
и че мога да остана сам,
но вече съм безсилен
и не е нужно сърцето си да дам.
То вече не бие в мойте гърди,
липсва ми това туптене,
но то на теб само се подари,
поне да беше почакало малко време...
Време, за да разбере,
че и аз имам нужда да живея,
а не така да ме предаде,
без дори да проумея,
кога и как загубих
човека, в който се влюбих...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радо Мотърников Todos los derechos reservados
Не мисля,че външността трябва да определя подобни неща... 