Brian_ (Радо Мотърников)
16 138
19 feb 2008, 14:52

Неозаглавено 

  Poesía
905 0 3
Нищо друго не може да се сравни
с липсата от твоето присъствие
и едва ли някой ще ме убеди,
че не ме убива твоето отсъствие.
Когато те няма, сърцето ми кърви,
с невидима кръв ме обгръща
и остава от болка следи,
с която не спира да ме прегръща.
Мислих, че съм по-силен
и че мога да остана сам,
но вече съм безсилен
и не е нужно сърцето си да дам.
То вече не бие в мойте гърди,
липсва ми това туптене,
но то на теб само се подари,
поне да беше почакало малко време...
Време, за да разбере,
че и аз имам нужда да живея,
а не така да ме предаде,
без дори да проумея,
кога и как загубих
човека, в който се влюбих...

© Радо Мотърников Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасни неща! Авторът е страхотен. Не се скъпя да оставям коментари, когато ми хареса нещо. Народът ни е злобничък и затова има тежка съдба.
  • Как ни нареди!Ха-ха!
  • Не съм сбъркал сайта,имам и още неща,но чат пат публикувам нещо тук,за да видя как се възприема от останалите хора Не мисля,че външността трябва да определя подобни неща...
Propuestas
: ??:??