Неозаглавено

19.02.2008 г., 14:52 ч.

Поезия

930 0 3

Нищо друго не може да се сравни
с липсата от твоето присъствие
и едва ли някой ще ме убеди,
че не ме убива твоето отсъствие.
Когато те няма, сърцето ми кърви,
с невидима кръв ме обгръща
и остава от болка следи,
с която не спира да ме прегръща.
Мислих, че съм по-силен
и че мога да остана сам,
но вече съм безсилен
и не е нужно сърцето си да дам.
То вече не бие в мойте гърди,
липсва ми това туптене,
но то на теб само се подари,
поне да беше почакало малко време...
Време, за да разбере,
че и аз имам нужда да живея,
а не така да ме предаде,
без дори да проумея,
кога и как загубих
човека, в който се влюбих...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

astoni (Асен Христов)

2010-12-10T13:43:03+02:00

Прекрасни неща! Авторът е страхотен. Не се скъпя да оставям коментари, когато ми хареса нещо. Народът ни е злобничък и затова има тежка съдба.
Litta (Деница Георгиев)

2008-02-24T00:02:09+02:00

Как ни нареди!Ха-ха!
Brian_ (Радо Мотърников)

2008-02-19T17:50:42+02:00

Не съм сбъркал сайта,имам и още неща,но чат пат публикувам нещо тук,за да видя как се възприема от останалите хора Не мисля,че външността трябва да определя подобни неща...