byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
31 may 2007, 13:16

НЕОЗАГЛАВЕНО 

  Poesía
660 0 7


Като плесница болката в сърцето ми се зашлеви.
(Дори и ехото във себе си остана празно).
Очите ми са слепи, не са онези влюбени очи,
готови от любов докрай да се раздават.


Разплака се луната в самотните си вечери.
Немирен, вятърът разхвърли самота.
А на врата ми, като натрапчива обреченост,
души ме безмилостно една мечта.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??