byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
May 31, 2007, 1:16 PM

НЕОЗАГЛАВЕНО 

  Poetry
662 0 7


Като плесница болката в сърцето ми се зашлеви.
(Дори и ехото във себе си остана празно).
Очите ми са слепи, не са онези влюбени очи,
готови от любов докрай да се раздават.


Разплака се луната в самотните си вечери.
Немирен, вятърът разхвърли самота.
А на врата ми, като натрапчива обреченост,
души ме безмилостно една мечта.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??