patenceto (Надя Георгиева) patenceto (Надя Георгиева)
185
8 mar 2006, 17:24

Неозаглавено...

  Poesía
789 0 2
Имах нужда от теб....
Исках те....
Търсех те....
Молех се....
когато те нямаше зъзнех от студ.
Когато мислех за теб,
обите се пълнеха със сълзи..
Когато мечтаех нещо....
засядаше в гърлото ми..
Когато те видех ми идеше
да крещя.....
колко ми липсваш...
и колки те обичам....
Беше за мене мечти,
беше смисъл,
беше сърце,
беше живот....
Беше всичко...
Всичко....!
Но...нищо....нищо не успя
да те сближи с мен..
Е, ти решаваш..!
Сега бъди щастлив..
Бъди красив, както до сега,
но....в твоя полза е да
намалиш акциите на гордостта....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0