Mar 8, 2006, 5:24 PM

Неозаглавено...

  Poetry
785 0 2
Имах нужда от теб....
Исках те....
Търсех те....
Молех се....
когато те нямаше зъзнех от студ.
Когато мислех за теб,
обите се пълнеха със сълзи..
Когато мечтаех нещо....
засядаше в гърлото ми..
Когато те видех ми идеше
да крещя.....
колко ми липсваш...
и колки те обичам....
Беше за мене мечти,
беше смисъл,
беше сърце,
беше живот....
Беше всичко...
Всичко....!
Но...нищо....нищо не успя
да те сближи с мен..
Е, ти решаваш..!
Сега бъди щастлив..
Бъди красив, както до сега,
но....в твоя полза е да
намалиш акциите на гордостта....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...