17 jul 2010, 11:28

Непоетичен пейзаж

  Poesía » Civil
1.1K 0 3

Непоетичен пейзаж

Просяци по главната улица.
В инвалидни колички и патерици.
С музикални инструменти в ръце и
картонени кутии пред тях.
Деца и старци.
Жени с упоени бебета,
увити в одеало...
Толкова често ги виждам...

Срещам и хора познати,
как ровят в боклука,
как пият ментета и спят
по скамейки.
Из целия град ги откривам -
като по мръсна дреха лекета...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Бинев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е аз поне наистина съм автор! http://www.anonce.bg/articles/view/fondacia_plamak_stara_zagora_kaloyan_binev_noshna_poezia
  • Не гледам на изпадналите хора като на лекета! Много, много погрешно сте разбрали стихотворението. И май, много хляб трябва да изядете, докато се научите да четете! Срам ме е от такива, нещастници като вас!
  • хм... замислих се над заглавието ... за миг ми се стори че то те измъква ...
    обаче не, повече си го набиваш

    мога само да кажа - Хайл!

    ...

    и глей съвпадение точно си драскам докато пия кафе некви такива неща(сори че ти оцапах поста) :


    битката със себе си
    и идеята да помогнеш (по дяволите, представи си!) на останалите
    но ако ги нямаше такива каквито са
    и бяха познали ... това което според теб трябва да познаят
    щеше да си толкова безличен и ненужен
    и всички щяхме да сме безполови
    безтелесни дори
    енергия
    стерилност

    скука

    мърляво нека
    нИ
    е!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...