Jul 17, 2010, 11:28 AM

Непоетичен пейзаж

  Poetry » Civic
1.1K 0 3

Непоетичен пейзаж

Просяци по главната улица.
В инвалидни колички и патерици.
С музикални инструменти в ръце и
картонени кутии пред тях.
Деца и старци.
Жени с упоени бебета,
увити в одеало...
Толкова често ги виждам...

Срещам и хора познати,
как ровят в боклука,
как пият ментета и спят
по скамейки.
Из целия град ги откривам -
като по мръсна дреха лекета...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Бинев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е аз поне наистина съм автор! http://www.anonce.bg/articles/view/fondacia_plamak_stara_zagora_kaloyan_binev_noshna_poezia
  • Не гледам на изпадналите хора като на лекета! Много, много погрешно сте разбрали стихотворението. И май, много хляб трябва да изядете, докато се научите да четете! Срам ме е от такива, нещастници като вас!
  • хм... замислих се над заглавието ... за миг ми се стори че то те измъква ...
    обаче не, повече си го набиваш

    мога само да кажа - Хайл!

    ...

    и глей съвпадение точно си драскам докато пия кафе некви такива неща(сори че ти оцапах поста) :


    битката със себе си
    и идеята да помогнеш (по дяволите, представи си!) на останалите
    но ако ги нямаше такива каквито са
    и бяха познали ... това което според теб трябва да познаят
    щеше да си толкова безличен и ненужен
    и всички щяхме да сме безполови
    безтелесни дори
    енергия
    стерилност

    скука

    мърляво нека
    нИ
    е!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...