17 июл. 2010 г., 11:28

Непоетичен пейзаж

1.1K 0 3

Непоетичен пейзаж

Просяци по главната улица.
В инвалидни колички и патерици.
С музикални инструменти в ръце и
картонени кутии пред тях.
Деца и старци.
Жени с упоени бебета,
увити в одеало...
Толкова често ги виждам...

Срещам и хора познати,
как ровят в боклука,
как пият ментета и спят
по скамейки.
Из целия град ги откривам -
като по мръсна дреха лекета...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Бинев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е аз поне наистина съм автор! http://www.anonce.bg/articles/view/fondacia_plamak_stara_zagora_kaloyan_binev_noshna_poezia
  • Не гледам на изпадналите хора като на лекета! Много, много погрешно сте разбрали стихотворението. И май, много хляб трябва да изядете, докато се научите да четете! Срам ме е от такива, нещастници като вас!
  • хм... замислих се над заглавието ... за миг ми се стори че то те измъква ...
    обаче не, повече си го набиваш

    мога само да кажа - Хайл!

    ...

    и глей съвпадение точно си драскам докато пия кафе некви такива неща(сори че ти оцапах поста) :


    битката със себе си
    и идеята да помогнеш (по дяволите, представи си!) на останалите
    но ако ги нямаше такива каквито са
    и бяха познали ... това което според теб трябва да познаят
    щеше да си толкова безличен и ненужен
    и всички щяхме да сме безполови
    безтелесни дори
    енергия
    стерилност

    скука

    мърляво нека
    нИ
    е!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...