Бинев (Калоян Бинев)
67 169
17 июл. 2010 г., 11:28

Непоетичен пейзаж 

  Поэзия » Гражданская
772 0 3

Непоетичен пейзаж

Просяци по главната улица.
В инвалидни колички и патерици.
С музикални инструменти в ръце и
картонени кутии пред тях.
Деца и старци.
Жени с упоени бебета,
увити в одеало...
Толкова често ги виждам...

Срещам и хора познати,
как ровят в боклука,
как пият ментета и спят
по скамейки.
Из целия град ги откривам -
като по мръсна дреха лекета...

© Калоян Бинев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Е аз поне наистина съм автор! http://www.anonce.bg/articles/view/fondacia_plamak_stara_zagora_kaloyan_binev_noshna_poezia
  • Не гледам на изпадналите хора като на лекета! Много, много погрешно сте разбрали стихотворението. И май, много хляб трябва да изядете, докато се научите да четете! Срам ме е от такива, нещастници като вас!
  • хм... замислих се над заглавието ... за миг ми се стори че то те измъква ...
    обаче не, повече си го набиваш

    мога само да кажа - Хайл!

    ...

    и глей съвпадение точно си драскам докато пия кафе некви такива неща(сори че ти оцапах поста) :


    битката със себе си
    и идеята да помогнеш (по дяволите, представи си!) на останалите
    но ако ги нямаше такива каквито са
    и бяха познали ... това което според теб трябва да познаят
    щеше да си толкова безличен и ненужен
    и всички щяхме да сме безполови
    безтелесни дори
    енергия
    стерилност

    скука

    мърляво нека
    нИ
    е!
Предложения
: ??:??