28 ago 2009, 23:05

Непоетично

  Poesía » Otra
709 0 4

Иска ми се, а някак все не става.

Словата си подреждам в сложен ред.

Там е в излишък, тук остава

Нещото извън поетическия словоред.

 

 

А така тежи ми в душата,

закривам си лицето с две ръце

и поплаквам с надеждата крилата,

заради непоетичното около поетичното сърце.

 

 

Но каква поезия в плача ми жалък

и какъв ти финес в черната ми душа.

Поетично ще го кажа в стиха си малък -

след битието остават само поетичните слова.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепп Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...