28.08.2009 г., 23:05

Непоетично

710 0 4

Иска ми се, а някак все не става.

Словата си подреждам в сложен ред.

Там е в излишък, тук остава

Нещото извън поетическия словоред.

 

 

А така тежи ми в душата,

закривам си лицето с две ръце

и поплаквам с надеждата крилата,

заради непоетичното около поетичното сърце.

 

 

Но каква поезия в плача ми жалък

и какъв ти финес в черната ми душа.

Поетично ще го кажа в стиха си малък -

след битието остават само поетичните слова.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепп Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...