Старостта дойде някак неусетно,                

вратата  тихо си отвори,

дори и не почука, не скръцна.

Открехна я и се промъкна,

неканена и нежелана,

не ме попита може ли да влезне,

да седне, да се приюти.

Изненада ме, ще си призная.

Дори малко ме смути,

уплаши!

Но после, като се замислих,

се успокоих -

Та тя не е ли дар от Бога?!

Макар на мойта възраст нежелана,

на младите години искана, мечтана.

Старостта! Равносметката на нашия живот!

Тя връща те назад към минали години,

към спомени на  хубави  младежки, детски дни,

на любов, мечти, тревоги...

Изпълва със смисъл живота твой!

Затова кротко приеми я, не се бой!

Та тя е огледален образ на житейския ти път,

свидетел на твоите падения, висини.

Хронист на земните ти дни,

когото няма как да подведеш!

Той истината казва.

Каквато си я записал ти.

Да! Старостта, тя идва изненадващо

и неусетно,

нахална и нежелана.

Но ти спокоен

с усмивка кротка я срещни,

с поглед благ я погледни.

Мечтана  в младини.

Дочакана в късните ти дни