7 июн. 2013 г., 08:04

Непоканена 

  Поэзия
1249 0 0
Старостта дойде някак неусетно,
вратата тихо си отвори,
дори и не почука, не скръцна.
Открехна я и се промъкна,
неканена и нежелана,
не ме попита може ли да влезне,
да седне, да се приюти.
Изненада ме, ще си призная.
Дори малко ме смути,
уплаши!
Но после, като се замислих,
се успокоих - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Митов Все права защищены

Предложения
  • Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...
  • Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...

Ещё произведения »