Не съм много реална, в зле прикрит виртуал.
Скитам в залата бална на един карнавал.
Не светица, а демон... Или просто – жена.
Моят образ е земен, в ореол светлина.
Осъзнай се, човече, че приготвих за теб
хляб във Рая изпечен, дива ябълка с мед.
На дланта ги поднасям в ореол светлина.
Приеми ги, наясно, че съм просто жена
и надничам от древен, закодиран санскрит!
Пред покорната Ева, предпочитам Лилит!