Jan 2, 2018, 10:27 AM

Непокорната Ева

  Poetry
498 1 7

 

Не съм много реална, в зле прикрит виртуал.
Скитам в залата бална на един карнавал.
Не светица, а демон... Или просто – жена.
Моят образ е земен, в ореол светлина.

 

Осъзнай се, човече, че приготвих за теб
хляб във Рая изпечен, дива ябълка с мед.
На дланта ги поднасям в ореол светлина.
Приеми ги, наясно, че съм просто жена

и надничам от древен, закодиран санскрит!

 

Пред покорната Ева, предпочитам Лилит!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...