Непоносимо
Изтривам с гумата на сивотата
оскъдицата от красивите моменти.
Засаждах ги, подобно на цветята,
с финес, надраснал всичко мимолетно...
Красивото в отделен свят живее,
уж редом с нас, а всъщност надалече.
И ту повяхва, ту с орли се рее
високо над прииждащата вечер...
Достигнах границата на простора.
Оттатък е море с мъгли от вечност.
Не е достъпна гледката за хора.
Изключва термините за човечност...
Събирам сетните остатъци от смелост
в самотния плувец да се превърна.
Стопил се в центъра на чужда ерес,
преди студените води да го прегърнат...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
