Изтривам с гумата на сивотата
оскъдицата от красивите моменти.
Засаждах ги, подобно на цветята,
с финес, надраснал всичко мимолетно...
Красивото в отделен свят живее,
уж редом с нас, а всъщност надалече.
И ту повяхва, ту с орли се рее
високо над прииждащата вечер...
Достигнах границата на простора.
Оттатък е море с мъгли от вечност.
Не е достъпна гледката за хора.
Изключва термините за човечност... ...