20 abr 2007, 10:34

Непоносимо бавно

  Poesía
576 0 0
Всичко се развива бавно.
Непоносимо бавно,
а времето тече.
Ти ме харесваш,
аз го зная,
но знае ли го и моето сърце?
То се съмнява във всички
твои думи и дела.
Но все пак се надява,
нищо, че съм му забранила това.
Всичко се развива бавно.
Времето тече.
А аз не зная защо те чакам.
Защо чакам всеки твой намек или жест.
Всичко отминава.
Чувствата се превръщат в прах.
А аз се чувствам овдовяла -
към всяка твоя обида нараства и моят гняв.
Всичко се развива бавно.
Непоносимо бавно,
а времето тече.
Всичко е толкова аморално.
Днес всичко е секс.
Стархувам се, че съм поредната.
Една от твойте жени.
Но все пак се надявам да съм последната.
Последната, която ще заспива на твойте гърди.


                                                                                                     2005г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...