Непоносимо бавно
Непоносимо бавно,
а времето тече.
Ти ме харесваш,
аз го зная,
но знае ли го и моето сърце?
То се съмнява във всички
твои думи и дела.
Но все пак се надява,
нищо, че съм му забранила това.
Всичко се развива бавно.
Времето тече.
А аз не зная защо те чакам.
Защо чакам всеки твой намек или жест.
Всичко отминава.
Чувствата се превръщат в прах.
А аз се чувствам овдовяла -
към всяка твоя обида нараства и моят гняв.
Всичко се развива бавно.
Непоносимо бавно,
а времето тече.
Всичко е толкова аморално.
Днес всичко е секс.
Стархувам се, че съм поредната.
Една от твойте жени.
Но все пак се надявам да съм последната.
Последната, която ще заспива на твойте гърди.
2005г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Всички права запазени