20.04.2007 г., 10:34

Непоносимо бавно

578 0 0
Всичко се развива бавно.
Непоносимо бавно,
а времето тече.
Ти ме харесваш,
аз го зная,
но знае ли го и моето сърце?
То се съмнява във всички
твои думи и дела.
Но все пак се надява,
нищо, че съм му забранила това.
Всичко се развива бавно.
Времето тече.
А аз не зная защо те чакам.
Защо чакам всеки твой намек или жест.
Всичко отминава.
Чувствата се превръщат в прах.
А аз се чувствам овдовяла -
към всяка твоя обида нараства и моят гняв.
Всичко се развива бавно.
Непоносимо бавно,
а времето тече.
Всичко е толкова аморално.
Днес всичко е секс.
Стархувам се, че съм поредната.
Една от твойте жени.
Но все пак се надявам да съм последната.
Последната, която ще заспива на твойте гърди.


                                                                                                     2005г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...