19 mar 2011, 1:11  

Непонятно

  Poesía
595 0 0

Една жена излезе.

Пристъпи прага на блок 63-ти.

Като животно диво, тя обходи своя ареал,

и в бързи крачки продължи напреде.

 

Печеше ярко, февруарско слънце.

Телът окичен още бе със титла тежка!

Простор за дрехи! – Простор за векове!

На май, почти, напомняше ветрецът!

 

Къде са, Господи, къде са?

Сълзи изригват от недоумение.

С  лутащ и безцелен поглед,

очите сякаш търсят привидение.

 

И баба Севда тъй и не разбра

как времето променя, но и не...

Защо на нафталин  ухае всяка нейна рутина?

Къде познатият ù свят избягал бе?

 

На припек ще осъмнат пак.

Два метра тел и пет-шест пусти щипки.

На баба Севда някой бе окрал

оръфаните стари дрипи!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Просто Някой Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...