Непонятно
Една жена излезе.
Пристъпи прага на блок 63-ти.
Като животно диво, тя обходи своя ареал,
и в бързи крачки продължи напреде.
Печеше ярко, февруарско слънце.
Телът окичен още бе със титла тежка!
Простор за дрехи! – Простор за векове!
На май, почти, напомняше ветрецът!
Къде са, Господи, къде са?
Сълзи изригват от недоумение.
С лутащ и безцелен поглед,
очите сякаш търсят привидение.
И баба Севда тъй и не разбра
как времето променя, но и не...
Защо на нафталин ухае всяка нейна рутина?
Къде познатият ù свят избягал бе?
На припек ще осъмнат пак.
Два метра тел и пет-шест пусти щипки.
На баба Севда някой бе окрал
оръфаните стари дрипи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Просто Някой Всички права запазени
