27 ene 2021, 20:34

Непонятно!

  Poesía
743 4 8

Времето ли като хората стана,

или пък хората кат времето -

ту топло, ту пък хлад -

до студ, буря, сняг.

      Зима е!

Но всичко е, от ден до пладне,

изгрее слънце и виж,

че станало е,

дори за плаж.

        Измама!

Така и ние -

сближиш се с някого,

дружиш и довериш му се,

и в миг, пробождате

бетер от нож,

и чудиш се

той ли е или пък ти грешиш.

Ден и нощ, зима или лято

в един сезон.

Изгаряш ти от студ.

Замръзваш от горещина. 

          Непонятно!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Щерева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стих за нещата от живота, за приятелството, за предателствата!
    Докосва читателя! Поздравления, Румяна!
  • Не съвсем Петър, приятелството съществува и трябва. Нека не търсим вината само отвън - взаимно е!
  • ''...сближиш се с някого
    дружиш и доверяваш му се
    и в миг пробожда те...''
    и няма приятелство, а само интереси....
  • Благодаря на всички! Понякога най-близък може да те предаде по важно е да ли го осъзнава и прошка да поиска.
  • И двете са променлива величина, с последствия...за съжаление...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...