Времето ли като хората стана,
или пък хората кат времето -
ту топло, ту пък хлад -
до студ, буря, сняг.
Зима е!
Но всичко е, от ден до пладне,
изгрее слънце и виж,
че станало е,
дори за плаж.
Измама!
Така и ние -
сближиш се с някого,
дружиш и довериш му се,
и в миг, пробождате
бетер от нож,
и чудиш се
той ли е или пък ти грешиш.
Ден и нощ, зима или лято
в един сезон.
Изгаряш ти от студ.
Замръзваш от горещина.
Непонятно!
© Румяна Щерева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
