27 янв. 2021 г., 20:34

Непонятно! 

  Поэзия
387 4 8

Времето ли като хората стана,

или пък хората кат времето -

ту топло, ту пък хлад -

до студ, буря, сняг.

      Зима е!

Но всичко е, от ден до пладне,

изгрее слънце и виж,

че станало е,

дори за плаж.

        Измама!

Така и ние -

сближиш се с някого,

дружиш и довериш му се,

и в миг, пробождате

бетер от нож,

и чудиш се

той ли е или пък ти грешиш.

Ден и нощ, зима или лято

в един сезон.

Изгаряш ти от студ.

Замръзваш от горещина. 

          Непонятно!

 

 

© Румяна Щерева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стих за нещата от живота, за приятелството, за предателствата!
    Докосва читателя! Поздравления, Румяна!
  • Не съвсем Петър, приятелството съществува и трябва. Нека не търсим вината само отвън - взаимно е!
  • ''...сближиш се с някого
    дружиш и доверяваш му се
    и в миг пробожда те...''
    и няма приятелство, а само интереси....
  • Благодаря на всички! Понякога най-близък може да те предаде по важно е да ли го осъзнава и прошка да поиска.
  • И двете са променлива величина, с последствия...за съжаление...
  • Аз мисля, Руми, че има трайно приятелство. Човешките взаимоотношения понякога са много сложни и се иска компромиси от двете страни, за да се съхрани с годините. Ако няма честност и толерантност от двете стани, няма и приятелство. Но, да, боли, когато те предадат.
  • Така е, но нали човек е научен да търси и да даде добро. Затова и боли, разочарован е и остава едно ЗАЩО! Благодаря ти
  • Човешките взаимоотношения са непредсказуеми като пролетното или есенното време. Разочарованието крачи с бързи крачки и рано или късно застига всеки, който наивно вярва в трайното приятелство. Но така е най-добре! Мъдър е стихът ти, Руми!
Предложения
: ??:??