20 ago 2018, 17:51

Непорочност

702 4 11

Не умирай! Възкръсвам. Ела!

Забрави грубостта и обиди…

Издигни от сълза любовта –

и нощта без морал да ни види.

 

На върха на стрела се отдай.

Говори ми за хора и бури.

От живота горчив издълбай,

за мечтите ни искрени – кули.

 

За сърцето ми пламък бъди.

Разтвори небесата на чара…

Ледовете в студените дни,

да запеят с очи и да парят.

 

Целуни ме в куплет. Отлети.

Ще напиша от тяло поема…

Етикети? „Поет“? Замълчи,

че душата е слаба и тленна.

 

Не умирай, красиво листо…

Сътвори ми живот и обичай.

Аз оставам вековно дърво –

вкоренено в света на момиче.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина е прекрасно, Митко!
    За сърцето ми пламък бъди.
    Разтвори небесата на чара…
    Ледовете в студените дни,
    да запеят с очи и да парят.

    Целуни ме в куплет. Отлети.
    Ще напиша от тяло поема…
    Етикети? „Поет“? Замълчи,
    че душата е слаба и тленна.
  • Благодаря на всички, които се спряха, прочетоха и изказаха мненията си! Приятно е, когато се заражда смислена дискусия. Творете и щастливи бъдете!
  • Прекрасно
  • Хареса ми...
  • Много красиво, браво!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...