Непорочност
Не умирай! Възкръсвам. Ела!
Забрави грубостта и обиди…
Издигни от сълза любовта –
и нощта без морал да ни види.
На върха на стрела се отдай.
Говори ми за хора и бури.
От живота горчив издълбай,
за мечтите ни искрени – кули.
За сърцето ми пламък бъди.
Разтвори небесата на чара…
Ледовете в студените дни,
да запеят с очи и да парят.
Целуни ме в куплет. Отлети.
Ще напиша от тяло поема…
Етикети? „Поет“? Замълчи,
че душата е слаба и тленна.
Не умирай, красиво листо…
Сътвори ми живот и обичай.
Аз оставам вековно дърво –
вкоренено в света на момиче.
© Димитър Драганов All rights reserved.
