Непостижим (за мене) идеал

16 dic 2022, 10:35

Poesía » Filosófica

414 1 3

НЕПОСТИЖИМ (ЗА МЕНЕ) ИДЕАЛ

Тъй както Вапцаров е вярвал в Доброто,

в Човека и в бъдния ден,

така да повярвам не мога, защото

отдавна е свършено с мен.

Тъй както Вапцаров Живота обичал

и своя за Него отдал,

не мога, защото умът ми циничен

пороби сърцето без жал.

Вапцаров запял е пред родни куршуми

на Ботев словата без страх!

Смъртта ще посрещна с позорните думи:

„Напразно живях и умрях…“

Със своята смърт извоюва победа

над своите съдници той! –

Блажен, че си тръгна, преди да съгледа

тъмите на „светлия“ строй…

31.10.2022, 08:44, Горно Дряново

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)

2022-12-16T22:47:13+02:00

Благодаря!
Самодива (Вики)

2022-12-16T11:54:58+02:00

Много хубаво! Само се чудя, дали циничната нагласа на ума не е просто защитна реакция, онази преграда, зад която пазим по-добрата част от нас, за по-добри времена и ситуации!? Поздрави!
maistora (Красимир Тенев)

2022-12-16T10:49:12+02:00

Мъдра е тая приказка "блажени са вярващите". Човек може да е щастлив в заблудата си. А един мъдрец е казал, че голямата мъдрост носи големи страдания. С каквото и да прекали човек не е добре.