7 abr 2009, 21:17

Непотребна

822 0 0

Когато нощем падаха звездите,

аз търсех теб и твоите очи.

Когато сутрин капеха сълзите,

аз вярвах на лъжите ти, почти.

 

Самотна, бавно се разпадах,

разпъвах се от болка нетърпима.

И вътрешно във мене страдах,

а външно бях непоколебима.

 

Тъй дълго болката прегръщах,

че стана част от мене тя.

Сълзите от обидата преглъщах

и аз самата станах на сълза.

 

Надявах се на обич безрезервна,

от рани страда моето сърце.

Жестоко е да съм непотребна

 и сиво да е моето небе.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тонка Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...