Когато нощем падаха звездите,

аз търсех теб и твоите очи.

Когато сутрин капеха сълзите,

аз вярвах на лъжите ти, почти.

Самотна, бавно се разпадах,

разпъвах се от болка нетърпима.

И вътрешно във мене страдах,

а външно бях непоколебима.

Тъй дълго болката прегръщах,

че стана част от мене тя.

Сълзите от обидата преглъщах

и аз самата станах на сълза.

Надявах се на обич безрезервна,

от рани страда моето сърце.

Жестоко е да съм непотребна

 и сиво да е моето небе.