21 ago 2005, 11:07

Непознат

Poesía

1.6K 0 1

Непознат

Погледа ти всяка вечер срещам,
не те познавам... но усещам
какво си скрил зад тези две очи -
малко страх и обич...
                                и мъничко сълзи!...

Гласът ти приютил е топлина и сила,
а в песента ти нежност се е скрила...
С изваяни от грях ръце -
пред мене мъж стои...
                                а може би дете!...

И как става тъй - не зная,
когато в моя свят те няма,
а ти ми даваш толкоз красота -
разкриваща ми всичко...
                                  дори и любовта!...

На един непознат

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

binka93 (Върбинка Асенова)

невероятно...

2009-12-03T01:44:19+02:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0