Lostress (Слънчево момиче) Lostress (Слънчево момиче)
20
21 ago 2005, 11:07

Непознат

  Poesía
1.6K 0 1
Непознат

Погледа ти всяка вечер срещам,
не те познавам... но усещам
какво си скрил зад тези две очи -
малко страх и обич...
                                и мъничко сълзи!...

Гласът ти приютил е топлина и сила,
а в песента ти нежност се е скрила...
С изваяни от грях ръце -
пред мене мъж стои...
                                а може би дете!...

И как става тъй - не зная,
когато в моя свят те няма,
а ти ми даваш толкоз красота -
разкриваща ми всичко...
                                  дори и любовта!...



На един непознат

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слънчево момиче Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0