16 abr 2013, 21:58  

Непознат 

  Poesía
340 0 2

Къде отиваш? Нямаш ли си име?                                                                                                    Не мога ли веднъж поне до тебе да поспра?                                                                               Ела и тази вечер гост бъди ми, за да мога да те мразя сутринта.                                              По пътя някъде те срещнах към пороя, но заедно не можем да вървим.                               Не зная нищо за живота ти, но моя - е с много маски и със грим.                                           Ти, странен непознат, от мене бягаш, за да се върнеш още по-щастлив.                                                                                                                                        Когато те забравя, ти връхлиташ. Опитам ли да бягам, ме държиш.                                 

Сега иди си в твоята кутия, преброй мечтите си и ги пази.                                                      

А аз ще тръгна, за да ти отстъпя правото да ми простиш...

© Ася Григорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??