Непознат
Къде отиваш? Нямаш ли си име? Не мога ли веднъж поне до тебе да поспра? Ела и тази вечер гост бъди ми, за да мога да те мразя сутринта. По пътя някъде те срещнах към пороя, но заедно не можем да вървим. Не зная нищо за живота ти, но моя - е с много маски и със грим. Ти, странен непознат, от мене бягаш, за да се върнеш още по-щастлив. Когато те забравя, ти връхлиташ. Опитам ли да бягам, ме държиш.
Сега иди си в твоята кутия, преброй мечтите си и ги пази.
А аз ще тръгна, за да ти отстъпя правото да ми простиш...
© Ася Григорова All rights reserved.
