Вечерите утихват във синхрон

със моята невинна същност.

Клоните се кършат в унисон

с крехката ми, детска възраст.

И превръщам се в певица,

във жена със тяло и със дух.

Руси, гъсти моите къдрици

потреперваха във джазов нюх.

„Отпусни ефирното си тяло

в плен на страстната ми плът!“

прошепна нечий глас като на дявол,

на челото му изписано бе – „Смърт“.

Аз опитвах гръмко да извикам,

молех за спасение и светлина,

а той пак доближи ме и попита -

„Накъде запътила си се сама?“

Отворих топли устни, дума не излезе,

вътре сърцето гърчеше се в страх.

„Надолу към душата ти ще сляза“

Поканих го, обрекох се на грях.