Непознат
683
0
1
Вечерите утихват във синхрон
със моята невинна същност.
Клоните се кършат в унисон
с крехката ми, детска възраст.
И превръщам се в певица,
във жена със тяло и със дух.
Руси, гъсти моите къдрици
потреперваха във джазов нюх.
„Отпусни ефирното си тяло
в плен на страстната ми плът!“
прошепна нечий глас като на дявол,
на челото му изписано бе – „Смърт“.
Аз опитвах гръмко да извикам,
молех за спасение и светлина,
а той пак доближи ме и попита -
„Накъде запътила си се сама?“
Отворих топли устни, дума не излезе,
вътре сърцето гърчеше се в страх.
„Надолу към душата ти ще сляза“
Поканих го, обрекох се на грях.
© Александра Йорданова All rights reserved.
