Непозната

Кiara (Киара)
182 300

11 may 2006, 10:46

Poesía

591 0 5

Аз нощи нямам.

За мен е чужд покоя.

Душа не ми остана.

И всеки идва
от нея граби.

За нея стене,моли.

Била им нужна.

Била тя златна.

А след тях за мене

-нова рана.

“Ех дете,дете.........”

-едно време казваше ми мама.

“Без нищо ще останеш слънчице,

дори и днес да си богата.”

Не и повярвах ,и ето ме

-душица, сенчица,

едва се виждам в мрака.

И сякъш непозната

от отсреща гледа ме,

от огледалото на самотата.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.