Непозната
Аз нощи нямам.
За мен е чужд покоя.
Душа не ми остана.
И всеки идва
от нея граби.
За нея стене,моли.
Била им нужна.
Била тя златна.
А след тях за мене
-нова рана.
“Ех дете,дете.........”
-едно време казваше ми мама.
“Без нищо ще останеш слънчице,
дори и днес да си богата.”
Не и повярвах ,и ето ме
-душица, сенчица,
едва се виждам в мрака.
И сякъш непозната
от отсреща гледа ме,
от огледалото на самотата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Киара Todos los derechos reservados
