Кiara (Киара)
182 300
11 мая 2006 г., 10:46

Непозната 

  Поэзия
590 0 5

 Аз нощи нямам.

 За мен е чужд  покоя.

 Душа не ми остана.

 И всеки идва
 от нея граби.

 За нея стене,моли.

 Била им нужна.

 Била тя златна.

 А след тях за мене

 -нова рана.

“Ех дете,дете.........”

-едно време казваше ми мама.

“Без нищо ще останеш слънчице,

 дори и  днес да си богата.”

 Не и повярвах ,и ето ме

 -душица, сенчица,

 едва се виждам в мрака.

 И сякъш непозната

 от отсреща гледа ме,

 от огледалото на  самотата.

© Киара Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??