Аз нощи нямам.
За мен е чужд покоя.
Душа не ми остана.
И всеки идва
от нея граби.
За нея стене,моли.
Била им нужна.
Била тя златна.
А след тях за мене
-нова рана.
“Ех дете,дете.........”
-едно време казваше ми мама.
“Без нищо ще останеш слънчице,
дори и днес да си богата.”
Не и повярвах ,и ето ме
-душица, сенчица,
едва се виждам в мрака.
И сякъш непозната
от отсреща гледа ме,
от огледалото на самотата.
© Киара All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
