12 dic 2007, 21:21

Непозната

  Poesía » Otra
1.4K 0 4

 

Върви тя, върви, без да спира.
Мълчи, продължава по пътя сама.
Сякаш търси нещо, някой, но не го намира.
Всичко е потънало в непрогледната тъма.

Така тихо е, само шепотът на вятъра се чува.
Спира тя и поглежда към небето.
Душата й погребана, а той сега празнува.
Поигра си с нея и открадна й сърцето.

Тъжно тя гледа, гледа към звездите.
Вижда него. Заблестяват й очите.
Като дъжд ло лицето се стичат сълзите.
Няма нaдежда, разбити са мечтите.

В далечината се чува мелодия непозната.
Като звън от счупена китара.
Вдига се и в такт танцува мъглата.
Сякаш дим е от запалена цигара.

Върви тя, върви, без да спира.
Победена от хорската злоба и завист.
Върви, но верен път не намира.
Изпитваше любов към живота - сега само ненавист...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Синая Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хех добре заварили!
    Радвам се,че ви харесва!
  • аа ма ти си новичка !!
    е ми значи и добре дошла
    прегръдки от мен за първото стихче
  • АПЛОДИСМЕНТИ!!
    прекрасен стих
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! СТРАХОТНО Е! и тъжно

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...