12 dic 2007, 21:21

Непозната 

  Poesía » Otra
1108 0 4

 

Върви тя, върви, без да спира.
Мълчи, продължава по пътя сама.
Сякаш търси нещо, някой, но не го намира.
Всичко е потънало в непрогледната тъма.

Така тихо е, само шепотът на вятъра се чува.
Спира тя и поглежда към небето.
Душата й погребана, а той сега празнува.
Поигра си с нея и открадна й сърцето.

Тъжно тя гледа, гледа към звездите.
Вижда него. Заблестяват й очите.
Като дъжд ло лицето се стичат сълзите.
Няма нaдежда, разбити са мечтите.

В далечината се чува мелодия непозната.
Като звън от счупена китара.
Вдига се и в такт танцува мъглата.
Сякаш дим е от запалена цигара.

Върви тя, върви, без да спира.
Победена от хорската злоба и завист.
Върви, но верен път не намира.
Изпитваше любов към живота - сега само ненавист...

© Синая Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хех добре заварили!
    Радвам се,че ви харесва!
  • аа ма ти си новичка !!
    е ми значи и добре дошла
    прегръдки от мен за първото стихче
  • АПЛОДИСМЕНТИ!!
    прекрасен стих
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! СТРАХОТНО Е! и тъжно
Propuestas
: ??:??