Непозната
Върви тя, върви, без да спира.
Мълчи, продължава по пътя сама.
Сякаш търси нещо, някой, но не го намира.
Всичко е потънало в непрогледната тъма.
Така тихо е, само шепотът на вятъра се чува.
Спира тя и поглежда към небето.
Душата й погребана, а той сега празнува.
Поигра си с нея и открадна й сърцето.
Тъжно тя гледа, гледа към звездите.
Вижда него. Заблестяват й очите.
Като дъжд ло лицето се стичат сълзите.
Няма нaдежда, разбити са мечтите.
В далечината се чува мелодия непозната.
Като звън от счупена китара.
Вдига се и в такт танцува мъглата.
Сякаш дим е от запалена цигара.
Върви тя, върви, без да спира.
Победена от хорската злоба и завист.
Върви, но верен път не намира.
Изпитваше любов към живота - сега само ненавист...
© Синая Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
аа ма ти си новичка !!
е ми значи и добре дошла
прегръдки от мен за първото стихче -
АПЛОДИСМЕНТИ!!
прекрасен стих -
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! СТРАХОТНО Е!
и тъжно
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Радвам се,че ви харесва!