7 jun 2007, 21:37

Непозната пресечка

  Poesía
808 0 5

Ще тръгнем ли заедно
в това пътешестивие?
Чуй! Ветровете ни канят на път!
В това малко, но интимно
шествие, те се прераждат ,
не мрат!

И тръгваме значи по тази
тясна и трудна пътечка.
Вървим по следите
на живота си стар,
копнеем да свием
в непозната пресечка.

Много сезони се мениха.
И нозете ни са вече уморени.
Годините и нас промениха.
Но ние продължаваме
да вървим уверени!

И душите ни са вече чисти,
че ние дълъг път извървяхме.
Радост и тъга споделяхме,
всичко заедно изтърпяхме!

Дългият ни път вече е
към своят край.
Не знам за теб,
но аз съм убедена,
че намерих своя Рай!

П.С. : И по пътя на нашето щастие ще открием познанието, заради което сме избрали този живот. Затова няма да ви съветвам, а ще ви оставя да вървите по своя път, както сметнете за добре!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милица Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Блгодаря - за свободата по пътя...
  • много е добро и смислено...и отлично като строеж...няма нищо общо с мойте неподредени аримични драсканици а аз пиша от две години
  • Впечатлен съм!
    Поздрав!
  • И на мен ми допадна, има някаква приятна, удовлетворяваща зрялост.
    Поздрави!
  • Много добре пишеш като за 15 години.Стихотворението ти е сочно и узряло...Продължавай в същия дух.Поздравления...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...