7 jun 2007, 21:37

Непозната пресечка

  Poesía
807 0 5

Ще тръгнем ли заедно
в това пътешестивие?
Чуй! Ветровете ни канят на път!
В това малко, но интимно
шествие, те се прераждат ,
не мрат!

И тръгваме значи по тази
тясна и трудна пътечка.
Вървим по следите
на живота си стар,
копнеем да свием
в непозната пресечка.

Много сезони се мениха.
И нозете ни са вече уморени.
Годините и нас промениха.
Но ние продължаваме
да вървим уверени!

И душите ни са вече чисти,
че ние дълъг път извървяхме.
Радост и тъга споделяхме,
всичко заедно изтърпяхме!

Дългият ни път вече е
към своят край.
Не знам за теб,
но аз съм убедена,
че намерих своя Рай!

П.С. : И по пътя на нашето щастие ще открием познанието, заради което сме избрали този живот. Затова няма да ви съветвам, а ще ви оставя да вървите по своя път, както сметнете за добре!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милица Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Блгодаря - за свободата по пътя...
  • много е добро и смислено...и отлично като строеж...няма нищо общо с мойте неподредени аримични драсканици а аз пиша от две години
  • Впечатлен съм!
    Поздрав!
  • И на мен ми допадна, има някаква приятна, удовлетворяваща зрялост.
    Поздрави!
  • Много добре пишеш като за 15 години.Стихотворението ти е сочно и узряло...Продължавай в същия дух.Поздравления...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...